четвъртък, 3 юни 2010 г.

Приказка за Любовта на Слънцето и Луната!

Любовта е най-Великото чувство на света!
То е основата на всичко, което ни заобикаля, било то хубаво или лошо.
Светът се върти около Любовта и тя влияе,както положително, така и отрицателно върху живота като цяло.
Има безброй приказки, легенди, разкази, стихове за това Велико чувство.
Една от тях е Приказката за Истинската, но невъзможна Любов между Слънцето и Луната!
Тя е Моето ВДЪХНОВЕНИЕ за темата на "Двете Елши" в "Картичкофурийско Предизвикателство 19 - "Нежност и любов"
"Преди милиони години,преди света да съществува се срещани за пръв път слънцето и луната.Тогава те се влюбели от пръв поглед.
Един ден когато Бог създал света и решил да създаде и светлината на хората,разделил двамата влюбени.
Решил слънцето да осветява деня,а луната нощта.Те трябвало да живеят разделени,много се натъжили когато го разбрали.
Луната била толкова тъжна че нищо не можело да и върне усмивката,слънцето също било много тъжно.Бог видял това и един ден ги извикал при него и казал:
-Не трябва да сте тъжни,трябва да сте щастливи ,че имате собствена светлина.Ти луна ще осветяваш студените нощи,всички влюбени ще ти се възхищават.А ти слънце ще огряваш земята през деня,ще топлиш хората и така ще ги правиш щастливи.
Луната се натъжила още повече и плачела неспирно.Сърцето на слънцето се късало,като гледала как любимата му се измъчва.Решило,че трябва да и даде сили да приеме това което Бог бе решил.Слънцето решил да поиска помощ от Господ,отишъл при него и му казал:
-Господи,моля те помогни на луната,чувствителна е и няма да може да живее самота.
Бог решил да помогне и създал звездите за да правят компания на самотната луна.
Винаги когато била тъжна,те правили всичко за да я развеселят но почти никога не успявали.
Дори и до днес двамата живеят разделени.
Казват,че решението на бог било винаги луната да е пълна,но тя не превъзмогнала болката и неуспяла.
Те продължават своята съдба.Слънцето самичко,но силно а луната заобиколена от звезди,но слаба.
Хората и до ден днешен се опитват да я покорят,но не успяват.Малцина са стигнали до нея,но въпреки това се връщат сами.
Бог решил да им покаже,че дори и тяхната любов е невъзможна...Тогава създал слънчевото затъмнение.
Двамата прекарват години в чакане на този миг,когато ще се слеят в едно.В този момент любовта им е толкова силна,че не трябва да поглеждаш към тях,от толкова много красота и истинска любов може да заслепи очите ти за винаги.
/ Преди милиони години,преди света да съществува се срещани за пръв път слънцето и луната.Тогава те се влюбели от пръв поглед.
Един ден когато Бог създал света и решил да създаде и светлината на хората,разделил двамата влюбени.
Решил слънцето да осветява деня,а луната нощта.Те трябвало да живеят разделени,много се натъжили когато го разбрали.
Луната била толкова тъжна че нищо не можело да и върне усмивката,слънцето също било много тъжно.Бог видял това и един ден ги извикал при него и казал:
-Не трябва да сте тъжни,трябва да сте щастливи ,че имате собствена светлина.Ти луна ще осветяваш студените нощи,всички влюбени ще ти се възхищават.А ти слънце ще огряваш земята през деня,ще топлиш хората и така ще ги правиш щастливи.
Луната се натъжила още повече и плачела неспирно.Сърцето на слънцето се късало,като гледала как любимата му се измъчва.Решило,че трябва да и даде сили да приеме това което Бог бе решил.Слънцето решил да поиска помощ от Господ,отишъл при него и му казал:
-Господи,моля те помогни на луната,чувствителна е и няма да може да живее самота.
Бог решил да помогне и създал звездите за да правят компания на самотната луна.
Винаги когато била тъжна,те правили всичко за да я развеселят но почти никога не успявали.
Дори и до днес двамата живеят разделени.
Казват,че решението на бог било винаги луната да е пълна,но тя не превъзмогнала болката и неуспяла.
Те продължават своята съдба.Слънцето самичко,но силно а луната заобиколена от звезди,но слаба.
Хората и до ден днешен се опитват да я покорят,но не успяват.Малцина са стигнали до нея,но въпреки това се връщат сами.
Бог решил да им покаже,че дори и тяхната любов е невъзможна...Тогава създал слънчевото затъмнение.
Двамата прекарват години в чакане на този миг,когато ще се слеят в едно.В този момент любовта им е толкова силна,че не трябва да поглеждаш към тях,от толкова много красота и истинска любов може да заслепи очите ти за винаги." / Източник amorzita /


Използвала съм :
- любимата ми хартия Basic Grey"Тарталета"
- новият ми картон "Пясък"
- Безцветни пигментни химикалки
- Перфектни перли Старинно сребро
- Детайлна ембосинг пудра - бяла на " Stampendous "



11 коментара:

siskus каза...

интересно и различно,как са един за друг,наистина има любов

Диана Пенчева каза...

Красива приказка и красива картичка!
Заповядай при мен за награда! http://shareninesta.blogspot.com/2010/05/blog-post_28.html

Addii каза...

много оригинална,страхотна идея

Irena каза...

Много красива картичка, браво :)

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ каза...

Много оригинално решение, страхотен пост и много красива картичка!

Le каза...

много интересна и нетипична картичка, много размисли буди и заедно с притчата силно ме впечатли!

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ каза...

Имаш наградка при мен, заповядай!

unicorn каза...

Много ми харесват и приказката и картичката:)))Ела и при мен за наградка:))))))

Chiges каза...

Страхотно! Много оригинално и различно! Много ми харесва и идеята, и изпълнението!

~Gery~ каза...

Много ми хареса замисълът на картичката ти! А най-се радвам за това, че си вникнала и разбрала предизвикателството по свой си начин и си я асоциирала с тази притча!:)

Unknown каза...

What a super cute card! Bravo!