събота, 13 март 2010 г.

История на ....................картичките.

Картички, картички..........
Първата асоциация изникваща в съзнанието ми е........Веси!
Моята скъпа приятелка, която е далече, не толкова много, но достатъчно за да ми липсва ужасно много!
Имам купища картички изпратени от нея по стария, сантиментален начин, чрез Български Пощи.
Картичка за Понеделник, Вторник........
Картичка, просто защото й липсвам !
Картички от всяко кътче на света,където отиде, долитащи до пощенската ми кутия!
Две от тях са много специални за мен!
Първата дойде в доста труден за мен момент. Далече от родното място и близките, сред непознати и много притеснена....




Нямах никаква идея, „що е то ръчно направени картички и имат ли те почва у нас”, докато не се запознах с една удивителна жена, чието хоби и страст са именно Картичките.
Деси.....!
Деси ми показа толкова много красота, в нейни и други творения.
Сякаш като знак, с настъпването на новата 2010г. аз получих тази картичка.

След като я докоснах, аз вече знаех, че желанието ми да правя и Аз това е Огромно.
Тя бе човекът, който ми даде много кураж, отдели ми много време и не спря никога да отговаря на "глупавите" ми въпроси!
Нататък тръгна плахо както първата снежинка, падаща ефирно и плавно към земята и в един следващ миг, я последват още и още и заваля първият сняг... от картички.

Приказката започва с Веси и Деси..........нека видим къде ще ме отведе!